Днес честваме 139 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
На 6 септември 1885 г. хиляди българи, живеещи на изкуствено разделена територия, се обединяват и заживяват заедно без географско разделение да стои помежду им.
България се съединява благодарение на дейността на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), създаден през 1880 г. Това става след военен преврат, който е подкрепен от Княз Александър I Батенберг.
Страната е разделена на Княжество България и Източна Румелия, която попада в границите на Османската империя, от Великите сили на Берлинския конгрес през юни 1878 г.
Начело на БТЦРК през февруари 1885г. застава Захари Стоянов, който се заема със задачата да пропагандира идеята за обединението на родината посредством публикации в пресата и организиране на публични мероприятия.
Едно такова мероприятие е това на връх Бузлуджа след смъртта на Хаджи Димитър, на което се стичат хора както от Княжество България, така и от Източна Румелия.
Заради несправедливото разпокъсване на България с Берлинския договор, обединението на територията ѝ и националното освобождение стават основен приоритет имечтана развръзка на българския народ. Захари Стоянов е един от хората, които подкрепят идеята родината да се обедини под скиптъра на Княз Александър I.
Така, след подготовка, започнала през есента на 1885 година и подкрепена от висши военни, на 6 септември бунтовници влизатв Пловдив и свалят от власт назначения от султана генерал-губернатор Гаврил Кръстевич. Георги Странски оглавява създаденото временно правителство.
Рано сутринта на 6 септември в Пловдив е обявено Съединението.
Това е безпрецедентен акт, преначертал картата и историята на Европа.
Във времето след този радостен за целия народ ден обаче идва предизвикателството Съединението да бъде опазено и защитено. Редица общественици и революционери дават живота си за тази национална кауза, родила се и живяла години наред в умовете и сърцата на българите, разделени несправедливо от Великите сили.
С чествания и други инициативи в цялата страна ще бъде отбелязан празникът.
Честит празник, България!
На 6 септември БПЦ чества и паметта на светите мъченици Ромил и Евдоксий.
Те живели в различни времена. Ромил бил началник на гвардията при император Траян. В началото на II век владетелят тръгнал с войска на изток да усмирява някои непокорни племена. Донесено му било обаче, че във войската му имало много хиляди християни.
Разгневен, императорът заповядал да ги лишат от военно звание и да ги изпратят на заточение в арменския град Мелитин (сега Малатия в Източна Турция). Но при императора се явил Ромил, който изтъкнал, че със заточаването на толкова много войници ще се намали значително силата на войската.
При това открито и безстрашно му заявил, че и сам той е християнин. Безмилостният император веднага заповядал да подложат Ромил на мъчения, докато не се откаже от вярата си. Но изтезанията не сломили доблестния християнин и воин.
Тогава Траян наредил да го обезглавят. А всички войници християни били изпратени на заточение. Там хиляди от тях били разпънати на кръст. Останалите умрели от мъченията. Макар и безименни, тяхната памет оттогава се тачи в Църквата.
Свети Евдоксий бил висш офицер при император Диоклетиан. Като убеден християнин той не криел християнската си вяра, но за да запази семейството си от поредното гонение, се оттеглил в едно село в Мала Азия и там бил за пример на всички с добротата и жертвоготовността си.
А когато управителят на града узнал, че Евдоксий, необезпокояван, изповядва вярата в Христос сред местните, изпратил да го заловят, за да не дава пример на другите.
Предложили му да се откаже от вярата си, за да запази живота си. Евдоксий решително отказал и отново смело заявил, че вярва във Възкръсналия на мъртвите Иисус Христос. Имало и хиляди други изповедници във войската. Затова било решено да накажат само военачалниците. Сред тях бил и доброславният Евдоксий, както се превежда името му. Това станало в 311 г.
