Един от най-забавните филми от детството ни, който днес трябва да се гледа под родителски контрол от хлапетата, за да разберат защо точно, аджеба, се смеят големите.
За днешните деца е неразбираемо устройството, с което хлапетата от филма правят на луд съседа чичо Манчо – незабравимия Георги Парцалев. Стига бе, за какво точно служи лентата?
Ама наистина ли филмите са се проявявали и ако се осветят, забравяш за снимките? Не можеше ли просто да се снимате с телефона? Стига бе, как така да е нямало таблети и смартфони?!
Филмът „С деца на море“ е създаден през 1972 година от режисьора Димитър Петров по сценарий на Братя Мормареви.
Състои се от две новели, но трябва да си признаем, че „Делфинът” беше повече за пълнеж и всички чакаха появата на клетия чичо Манчо, решил да кръшне на жената, ама… не му се получиха нещата.
Ето и 10 реплики от филма, които и до днес ни карат да се заливаме от смях:
1. Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият.
2. Какво е командировка? Когато ти плащат, е командировка. Когато ти си плащаш, е курорт.
3. Имам да спя още десет минути и идвам.
4. Ха-ха, чичо Манчо, снех те!
5. И много-много няма да ги разпитвате. Че възрастните, като ги питаш много, и почват да лъжат.
6. Като му дръпна едно увеличение, ще се видят и мустаците на капитана.
– Колко коня е лодката?
– 30 коня и 6 магарета.
8. – Чак като се разплака, разбрах, че е французойче.
– Че как разбра бе? Да не би да плачеше на френски?
9. Ще почака, ще почака, пък ще си отиде. То си има едно време, дето човек трябва да си го изчака.
10. Абе на тебе нещо да не ти е повреден броячът?
Порция смях от „Баш майсторът на море”
Още един филм от поредица, която навремето много ни забавляваше – „Баш майсторът на море“ (1977 г.), на режисьора Петър Б. Василев, по сценарий на Атанас Мандаджиев с Кирил Господинов в главната роля – на Рангел Лелин – Баш майсторът.
А ето и някои от любимите реплики във филма:
– Рангиле уби ли се?
– Не съм… ама шъ са убия!
***
– Не се казва „Ще ти откина ушите“, а се казва „Ще ти откъсна ушите“. Шоп такъв!
***
– Ама и между софиянците имало големи серсеми.
– Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има.
***
– Освободиха апартамента.
– Какъв апартамент?
– Апартамент. Не знаете ли какво е апартамент?
– Аз ги строя, тя…
– Ами тогава.
– Колко струва?
– 20 лева.
– Молим?
– 20 лева.
– Ааа, спи си ти в него.
***
– Ш’ти даам по 10 лева надник, ама да ми седиш като на плаж — по бански.
***
– Едно време дисаги, мускали, а сега — кемпинг, перкинг…
– Аз кат’ ти перна един, ша видиш! Ако не беше баща ти, на върба щеше да отидеш на море!
***
– Нищо, Рангиле. Какво да правим? Като си нямал късмет.
– И аз казвам нищо, Веске. Да сме живи и здрави. Морето не е локва да се свърши.
***
– Цончо, ела да сръбнем по една чорба.
– Не ща, ял съм.
– Шкембе?
– Сериозно?! Идвам.
***
– Уж сме софиянци, ама не си тарикат.
– Не съм, не съм. Ний сме рабочий клас.
***
– Рангиле, гледай, гледай!
– Ня’а ко да гледам!
***
– Ам’ся кой ша плаща?
– Сигурно аз трябва да плащам, така ли?
***
Грижата за спокоен сън – първа наша грижа! – лозунг на рецепцията на хотела, в който отсяда Баш майсторът на път за морето.
***
– Мене дека саде едни заби са ме болели, а за другото – иииизобщо…
От „Оркестър без име”
Още един филм за любов, раздяла и още нещо, който ни връща към младостта.
Ето и култовите реплики от него:
– Пепи, к’ва е тая бира, ма? Е не, тоя път наистина ще отидем да му я треснем в главата! Защо ще ме прави на идиот той мене, бе! Мене никой не ме е прецакал досега, а той ще ме цака с топла бира!
***
– Ай сиктир, десет дена ше й свиря под прозореца… Да не е Лайза Минели!
***
– Алооо, кибиците… настрана, ако обичаш!
***
– Ох, момчета, нещо ми е паднал гласът.
– Паднал ти е гласът?! Ами че наведи се да си го вземеш.
***
– Охо-о, това да не е хотел бе? Налягали като къпани.
– Добре бе ,човек, не виждаш ли, че сме музиканти? Оркестър… Ми ние сме тръгнали при вас, при тебе, да ви веселим, да ви свирим.
– При мене?! Мен ли да ме веселите? Ние докато не приберем реколтата… Всичко изпотъпкахте с тия коли и палатки. Кой където иска спира, отваря консервите. А ние празни ли кутии да ядем?
– Ти само за ядене мислиш, ама слушаш радио и вечер си пускаш телевизора, нали?
– Абе, Гоше, к’во се разправяш с тоя бастун бе. Слушай бе…
– Чакай малко, чакай… На практика ти отричаш нуждата от изкуство, така ли е?
– Нищо не отричам аз, ама и да пускам телевизора, и да не го пускам, като е празен долапът…
– Да, за долапа си прав, обаче само с пълен долап не може, трябва и…
– Обаче и само с телевизор не може. Всичко живо свири и пее, двама души не можеш да хванеш за работа. 10 лв…
– Какво?! Какви десет лева бе?
– Ей такива, български…
– Та аз за 10 лв. човек убивам бе, мой човек!
– А-а-а, сега ако ще ходим в съвета…
***
– Ти какво си мислиш ма? И ние пушим цигари КЕНТ и ядем бонбонки ТИК-ТАК!
***
– Имате ли аспирин, че ме заболя главата?
– Нямам аспирин. Малко коняк?
– Може. С вестибуларния апарат нещо не съм добре.
– Сядай.
– Няма да сядам.
– Какво беше това – вестибууу… Нещо нервно?
– Нервно!
***
– Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето ни си взе! Хайде, остави ме мене, ами кокошките престанаха да снасят, при 20 кокошки яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо! Бомбардират, бомбардират, па спрат. А при тебе спиране няма, от сутрин до вечер. Какво е това чудо, какво беше това твое изкуство, бе? Оглушаваме бе, Гоше!
***
Миташки: Млад съм! Млад съм бе! И ми се живее! Живее ми се бе!
