Сериозно нарастване на дълга на страната ни през тази и следващите две години, предвижда нов Проект на Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2023-2025 г., качен за обществено обсъждане.
От 2021 г. държавният дълг ще нарасне почти двойно – от 31,218 млрд. лв. до 59,504 млрд. лева през 2025 година. Съответно се повишава и делът на дълга към БВП – от 22,5 на сто през 2021 г. до 28,3 на сто в края на периода, пише Pariteni.bg.
С предложения стратегически документ за 2023 г. се предвижда намален, спрямо предходния вариант на документа максимален размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината в общ размер до 7,5 млрд. лв., при отчитане на вече поетия нов държавен дълг от 2,9 млрд. лв. чрез емисия еврооблигации, пласирани на МКП през м. януари т.г., както и 12,6 млрд. лв. за 2024 г. и 13,6 млрд. лв. за 2025 г.
Дългът в обращение, който следва да бъде рефинансиран възлиза на 3,5 млрд. лв. през 2024 г. и 3,6 млрд. лв. през 2025 г. Оставащата част от предвиденото дългово финансиране се обосновава от необходимостта за финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв.
Предвижда се максималният размер на държавния дълг към края на 2023 г. да не надвишава 40,6 млрд. лв., а в края на 2024 г. и 2025 г. да достигне съответно до 49,6 млрд. лв. и 59,5 млрд. лв.
Съотношението на държавния дълг към БВП от 22,5% към края на 2021 г. намалява до 21,8% в края на 2022 г. и се очаква да нарасне до 22,0% в края на 2023 г. Към края на 2024 г. и 2025 г. се очаква държавният дълг да достигне съответно 25,1% и 28,3% от БВП.
Очакваното увеличение се дължи на заложени рекордни капиталови разходи от 13,4 млрд. лв. през 2024 г. и 12,7 млрд. лв. през 2025 г. (при 5,6 млрд. лв. отчетени през 2022 г.), поясняват от Министерство на финансите, които са вносители на проекта. Тези инвестиции съответстват на пълния размер средства, предвидени в новия програмен период на оперативните програми и Националния план за възстановяване и устойчивост.
Основната цел на дълговото управление се запазва непроменена, представлява фундаментална цел и е насочена към осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв, се посочва още в проекта.
Очакваното нарастване на държавния дълг в комбинация с продължаващия цикъл на покачване на основните лихвени проценти от водещите централни банки са сред основните фактори, които обуславят и динамиката на лихвените разходи за обслужването на държавния дълг в средносрочен хоризонт.
През периода 2023 – 2025 г. разходите за лихви се предвижда да се увеличават и да достигнат съответно до 784,1 млн. лв. или от 0,4% от прогнозния БВП за 2023 г., 1,100 млрд. лв. или 0,6% от прогнозния БВП за 2024 г. и 1,723,2 млрд. лв. или 0,8% от прогнозния БВП за 2025 г.
