Къща Хиндлиян е строена 6 години, заедно с всичко в двора. Това разказа Росен Танев – уредник на къща „Хиндлиян“ в Стария град в Пловдив, цитиран от Plovdiv24.bg.
Строителството на къщата започва 1834-1935 година и е завършена през 1840 година. Архитектите остават неизвестни. Знае се само за двамата майстори-зографи, които богато изписват алафрангите в самата къща, както интериора и екстериора на самата къща в рамките на 6 месеца. Това са чирпанските майстори Мока и Мавруди. По-късно обаче това твърдение се оспорва, като се казва, че двамата са само бояджии, а не художници и декоратори.
Начален Бонус до 1500 лв. за Онлайн Казино Игри от efbet!
„Във времето, няколко пласта боя са нанесени върху красивите стенописи, но те все пак са оцелели. Красивите картини се появяват отново през 1974 година, когато къщата е реставрирана, а боята е свалена. Другото, което е известно за къщата е, че може би едни от първите шаблони са използвани, за да помогнат да репликират декорацията толкова богато.
Алафрангите на втория етаж са изписани богато с различните градове и държави, които Хиндлиян е посещавал. Вероятно самият той е изискал това. Освен търговец, той е бил доста голям пътешественик за времето си.
Доколкото е известно той със сигурност е обикалял доста, тъй като има сведения, че е имал офиси и в Индия. Оттам идва и фамилното му име Хиндлиян, те са го наричали Хинза, Хинзи и оттам тръгва Хиндо или Хинди, Хиндюго, както са го наричали турците. Човекът се е занимавал с търговия на коприна, текстили, кожи, подправки, житни култури, плодове, зеленчуци и абсолютно всичко, което е било възможно тогава.
Каквото е можел да си позволи той, разбира се. А той със сигурност е можел доста. Реално, само при вида на къщата отвън се разбира, че Хиндлиян не е бил случаен човек, както и търговец. Произхождал е от един от четирита най-заможни арменски рода на територията на стария град“, твърди Танев.
Семейство Хиндлиян напуска къщата през 1915 г., когато се случват арменските гонения в Турция. Тогава тя бива отдадена на 23 семейства от арменски произход, които са били бежанци.
„Това са близо 60 души, които са живели чак до 1969 г. Тогава къщата бива национализирана от партията и в последствие, между 1970 и 1974 г. е реставрирана.“, добави Росен Танев.
