Морските бани са ново явление в битието на българина. От прастари времена нашенецът се топи в минералните извори, с които изобилства земята ни. Пришълците подражават. Заради целебната течност император Константин Велики възкликва: „Сердика е моят Рим!“
През XVII столетие османският пътешественик Евлия Челеби хроникира, че в София има турска, гръко-латинска, еврейска, циганска и баня на бедните. Той разказва чудеса за лечебните свойства на минералната вода. Лекувала краста, дезинтерия, сърцебиене, треска и какво ли не още. Може да се отървеш дори от проказа, добавя Челеби.
Черноморската вода също е лековита
Помага при неврози, високо кръвно, бронхит и кожни заболявания. През знойния август на 1880 г. княз Александър Батенберг пристига във Варна. Настанен е на морския бряг в гръцкия манастир „Св. Димитър“. Батенберг, който страда от невроза, прави няколко бани и усеща внезапно облекчение.
Княжеската канцелария започва преговори с гръцката община за закупуване на светата обител. Варненският общински съвет пък се заема да намери място за съседен „палат“. Най-сетне Министерският съвет узаконява тази точка на родината за лятна резиденция на държавния глава.
Начален Бонус до 1500 лв. за Онлайн Казино Игри от efbet!
На 15 август 1882 г. тържествено е положен основният камък на двореца „Сандрово“. Сандро викали свойски на княз Александър. Това е днешният „Евксиноград“, в който са разпускали морна снага най-първите люде на майка България. През капитализма, социализма и новоизлюпената демокрация.
Най-целомъдрен бил Бургаският плаж
В началото на XX век там е въведена драконовска наредба. Дамите задължително да са с ризи до коленете, тараби ги разделяли от кавалерите. Стражар се потял в униформа под знойното слънце и бдял да няма нарушения по „границата на морала“. Ако смелчага хвърлил похотлив поглед, надувал свирка, а понякога и пищов вадел!
„Когато нашето поколение ходеше на морето, това вече го нямаше – пише в спомените си софиянката Милка Чаушева. – Къпането беше смесено между мъже и жени. Беше времето на чарлстона, който лудо се играеше в Морското казино във Варна.“
Времето на чарлстона е средата на 20-те години. „Най-кръшно се кълчеше едно циганче, викаха му Зина. Ръкопляскаха му като на Жозефина Бекер, нали и двете са черни“, сравнява ги Милка.
Цар Борис III на Златни пясъци
Узун кум, сегашните Златни пясъци. Цар Борис III позира в средата на своята свита.
Старото име на тази плажна ивица е Узун кум, в превод Дългият пясък. На 13 юли 1922 г. тук гостува Борис III. Царят и още четирима мъже от неговата свита позират пред окото на обектива.
Последният вдясно е адютантът Коста Скутунов. В мемоарите си дворцовият офицер разказва за първите години от царуването на Борис:
„Той просто вегетираше под опекунството на министър-председателя Александър Стамболийски, който чувстваше, че амбицията му е удовлетворена, защото беше почти пълен господар на страната, макар че беше почнал да се убеждава, че между демагогията и управлението има голяма разлика.“
Селският водач не летува на пустинния Узун кум. Събира бронзов загар в луксозния „Евксиноград“. С любовницата Пенка, която поетично нарича Татяна. За да не прегори,
Пенка маже гърба на Стамболийски
с французки помади. Телохранител ги пази, дори когато се плацикат в морето. Майстор фотограф съхранява за поколенията тази шекспирова романтика.
Морска баня в „Евксиноград“. Александър Стамболийски държи ръката на любовницата Пенка, другият мъж е телохранител.
„Той е имал репутация на „женкар“ – сочи проф. Джон Бел. – Съпругата му Милена била с няколко години по-възрастна от него и след като през 1902 и 1904 година ражда децата си, привлекателността й намалява.“
„Аз те обичам, обичам те прелестна и мила моя Татяна, както никой друг не съм досега обичал – изповяда се Стамболийски. – За пръв път в живота си, след толкова годишна бурна непрекъсната обществена дейност, аз се влюбвам с всички фибри на сърцето си и не се поколебавам да ти заявя това високо и категорично, както ти искаш в последното си до мен писмо.“
Към този шедьовър на епистоларната литература е приложена мидена черупка от плажа в „Евксиноград“.
Източник: „Труд“
