ООН прие първият в света международен договор за защита на открито море – историческо споразумение в областта на околната среда, което има за цел да защити отдалечените екосистеми, жизненоважни за човечеството.
Генералният секретар Антонио Гутериш приветства като „историческо постижение“ договора, който ще създаде правна рамка за разширяване на обхвата на екологичната защита в международните води, които съставляват повече от 60 % от световния океан.
След повече от 15 години обсъждания, включително четири години официални преговори, през март държавите – членки на ООН, най-накрая постигнаха съгласие по текста на договора след множество заключителни маратонски преговори.
След замразяването на текста той беше прегледан от юристи и преводачи на ООН, за да се гарантира, че той съответства на шестте официални езика на организацията, предаде АФП.
„Здравите океани, от крайбрежните води до отдалечените райони на открито море и дълбокото морско дъно, са неразделна част от човешкото здраве, благосъстояние и оцеляване“, отбелязват група учени в списание The Lancet.
Учените все повече осъзнават значението на океаните, които произвеждат по-голямата част от кислорода, който дишаме, ограничават изменението на климата, като абсорбират CO2, и са домакин на богати райони с биоразнообразие, често на микроскопично ниво.
Поради факта, че голяма част от световния океан се намира извън изключителните икономически зони на отделните държави и следователно извън юрисдикцията на всяка отделна държава, осигуряването на защита на така нареченото „открито море“ изисква международно сътрудничество.
Ключов инструмент в договора ще бъде възможността да се създават защитени морски зони в международни води.
Понастоящем само около един процент от открито море е защитен с някакви мерки за опазване.
Договорът се разглежда като ключов за това държавите да защитят 30% от световните океани и суши до 2030 г., както се договориха световните правителства в отделно историческо споразумение, постигнато в Монреал през декември.
След приемането „ще започне надпреварата за ратификация“ и целта от 30 процента „ще остане на една ръка разстояние“, заяви Крис Торн от „Грийнпийс“.
Договорът, официално известен като Договор за „биоразнообразието извън националната юрисдикция“ или BBNJ, въвежда и изисквания за извършване на проучвания за въздействието върху околната среда за предложените дейности, които ще се извършват в международни води.
Такива дейности, макар и да не са изброени в текста, ще включват всичко – от риболов и морски транспорт до по-спорни дейности, като дълбоководен добив или дори програми за геоинженерство, насочени към борба с глобалното затопляне.
Договорът също така установява принципи за споделяне на ползите от „морските генетични ресурси“ (МГР), събрани в резултат на научни изследвания в международни води – спорна точка, която едва не провали преговорите в последната минута през март.
Развиващите се страни, които често не разполагат с пари за финансиране на подобни експедиции, се бориха за права за споделяне на ползите с надеждата да не останат по-назад от това, което мнозина смятат за огромен бъдещ пазар за комерсиализация на МГР, особено от фармацевтични и козметични компании, търсещи „чудодейни молекули“.
Предстои да видим колко държави ще решат да се включат в инициативата.
Неправителствените организации смятат, че прагът от 60 ратификации, необходим за влизането му в сила, би трябвало да бъде достигнат, тъй като Коалицията за високи амбиции за BBNJ – която настояваше за договора – наброява около 50 държави като членове, включително тези от Европейския съюз, както и Чили, Мексико, Индия и Япония.
Но 60 са далеч от всеобщото приемане – ООН има 193 държави-членки – за което настояват защитниците на океана.
„Нека да продължим тази инерция. Да продължим да работим за защита на нашите океани, нашата планета и всички хора на нея“, заяви председателят на Общото събрание на ООН Чаба Корози.
