Извънредни новини за доктора, застрелял крадеца Жоро Плъха в гаража си

Върховният касационен съд (ВКС) окончателно оправда д-р Иван Димитров за убийството на Жоро Джевизов – Плъха. 

Убийството беше извършено през нощта на 2 март 2018г. с незаконно оръжие. Тогава Жоро Плъха влязъл в двора на кооперацията в която живее докторът, за да краде от гаража му, а Димитров го прострелял с незаконен пистолет. Жоро Джевизов избягал, а на сутринта бил намерен мъртъв в близост до областната управа, припомня „Трафик Нюз“.

Решението е окончателно и с него се оставя в сила мярката на Апелативен съд – Пловдив. Делото пред Върховния съд бе образувано по протест и жалба на частните обвинители срещу решението на Апелативния съд.

Съдебният състав на ВКС приема касационния протест и касационната жалба за неоснователни. Противно на твърденията в протеста и жалбата нито едно от експертните заключения не е интерпретирано превратно от въззивния съд.

Добре аргументирани са и доводите на проверяваната инстанция за това, че по експертен път са потвърдени обясненията на подсъдимия за развитието и механизма на инцидента, пише в решението на ВКС.

Според касационната инстанция изцяло в съответствие със закона и със съдебната практика по неговото прилагане апелативният съд е приел, че Иван Димитров е имал законово право да се защити от непосредственото, противоправно нападение на Жоро Джевизов, насочено срещу телесната му неприкосновеност.

Оръжие без разрешително

С присъда на Окръжен съд – Пловдив, докторът е бил признат за виновен в това, че на 02.03.2018 г. в гр. Пловдив е държал огнестрелно оръжие – пистолет „Валтер РН“ и боеприпаси за огнестрелно оръжие – 16 броя, без да има за това надлежно разрешение и е бил осъден на 2 години лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено с изпитателен срок от 3 години.

Със същата присъда Димитров е бил признат за невинен умишлено да е умъртвил Жоро Плъха, като убийството да е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана и е бил оправдан.            

Делото се разглежда за трети път от Апелативен съд – Пловдив. Третият въззивен състав потвърждава присъдата на окръжния съд в оправдателната й част за убийството.

Мнозинството от въззивната инстанция/ двама от тримата съдии по делото/ приема, че деятелността на доктор Иван Димитров попада в обхвата на неизбежната отбрана и няма престъпен характер.

С поведението си пострадалият Жоро Джевизов е осъществил интензивно нападение върху подсъдимия. Нападателните действия са били изключително агресивни, продължителни, при условията на намалена от нощната тъмнина видимост и са били насочени към тялото на подсъдимия и са могли да доведат до фатален за него изход.

С произвеждането на изстрелите от подсъдимия нападението не е било прекратено, а е продължило и е приключило с бягството на крадеца. Докторът е осъществил отбранителни действия, за да запази живота и здравето си, които са били поставени в опасност от Жоро Джевизов.

Неизбежна отбрана

Медикът е имал право на такава активна защита, защото тя е позволен от закона начин на отблъскване на противоправното нападение върху личността му. Той не е бил длъжен нито да бяга, нито да се укрива, защото противното разбиране чувствително би ограничило ефективността на защитата му. Мнозинството от съдебния състав счита, че разследваният казус е класически случай на неизбежна отбрана.

Интензитетът на осъществените от подсъдимия отбранителни действия се явяват съобразен с характера и опасност на нападението и очевидно несъответствие между тях липсва, поради което за превишаване пределите на неизбежната отбрана в случая не може да се говори.

За разлика от мнозинството в съдебния състав, разгледал делото, съдията-докладчик Михаела Буюклиева е подписала решението с особено мнение, тъй като смята, че в казуса се касае за превишаване на пределите на неизбежната отбрана от страна на подсъдимия.

Поради това присъдата на Окръжен съд – Пловдив е незаконосъобразна и необоснована и като такава следва да се отмени, като се постанови нова, с която подсъдимият Димитров, да се признае за виновен за вмененото му престъпление и му се наложи наказание лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно.

Според съдията-докладчик в случая интензитетът на отбраната надвишава явно интензитета на нападението, т.е. отбраната не е в рамките на необходимите предели.

Като се вземат предвид защитаваните имуществени интереси – вещи, съхранявани в помещения в двора, тяхната невисока стойност, възможностите на подсъдимия за отбрана, средствата за защита, с които е разполагал, разстоянието, от което е произвел смъртоносният изстрел, броят на изстрелите, е налице явно несъответствие между нападението и защитата.

Пострадалият е могъл да се справи със ситуацията като се обади на телефон 112, без да използва такива интензивни средства за защита, като стрелба с огнестрелно оръжие срещу човек, който заварен да извършва кражба, се опитва да избяга и да се спаси от куршумите.

Започнал да заличава следите

Според особеното мнение, осъзнаваната от подсъдимия противоправност на извършеното от него е намерила израз в поведението му веднага след инцидента – вместо да сигнализира органите на реда, че е прострелял непознато лице, започнал да заличава следи.

Налице е поредица от подредени, обмислени и целенасочени действия, за да не бъде свързан с убийството, тъй като е разбирал противоправността и обществената опасност на извършеното от него и е осъзнавал вината си.

Делото срещу д-р Иван Димитров се гледа за трети пъти от различни състави на Апелативен съд – Пловдив. Първият състав връща делото на окръжния съд за ново разглеждане. При повторното разглеждане от окръжния съд е постановена отново същата присъда.

По протест на прокуратурата и жалби на частните обвинители в Апелативен съд – Пловдив е образувано второ въззивно дело, по което подсъдимият е признат за виновен за извършване на убийство, при превишаване пределите на неизбежната отбрана и е осъден на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода условно, с 4 години изпитателен срок.

Присъдата на Апелативен съд – Пловдив е обжалвана пред Върховен касационен съд, който я оставя в сила в частта за незаконното притежаване на оръжие и боеприпаси и връща делото за повторно разглеждане на обвинението за убийството.

Сподели