Машинният вот е напълно опорочен, а продължаващите разпри около него единствено намаляват допълнително и без това много ниската изборна активност. Това мнение изрази пред “Труд news” проф. Михаил Константинов, бивш дългогодишен заместник-председател на Централната избирателна комисия.
Той коментира поредните неразбории около машинния вот – първо “пазаренето” между ЦИК и фирмата, която поддържа устройствата, както и последната драма около това кой и колко да плаща за склада, където те се съхраняват.
“Надявам се, че и последният българин вече разбра защо Европа не гласува с машини. Толкоз.
След всички скандали хората изхвърлиха машините, а ние в момента се занимаваме с тях, вместо с политики. И после се чудим, че политическата ни система е скапана, докато постоянно се занимаваме с глупости. Машините не повишават доверието в изборния процес, а напротив – разрушават го”, отсече той.
Макар и вече държавата да е дала десетки милиони за въпросните изборни устройства, те би трябвало да бъдат “пенсионирани”, смята професорът: “Милионите, които ги дадохме за машините, някой си ги прибра, халал да са му.
Нали знаете – не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава.”
Константинов излезе и с иновативна идея – да въведем гласуване с пръстов отпечатък, каквато е практиката в някои африкански държави,
а и каквато е била тя в Европа в ранните години на демократичното є развитие.
“Имам едно предложение – да вземем машини, каквито има в африканските държави. Там има таблети, отива човек, слага си палеца на таблета, ако има право да гласува го прави, ако няма – не. Тогава няма и списъци, няма двойно гласуване. А комисията се състои от един човек, а отвън стои полицай с автомат и пази.
Това е изборът – или да гласуваме както в Европа с хартия, или се доверяваме на техниката и гласуваме както в Африка. Впрочем така – с палец, се гласува и в българския парламент.
А колко ще струва – един таблет струва около 500 лв., а всички общо около 15 милиона. Тези разходи ще се спестят още при първите избори заради по-ниските средства, които ще се дадат за заплати на комисиите”, предлага Михаил Константинов.
А по основната предизборна тема –
как и между кого може да се състави в крайна сметка редовно правителство след вота на 27 октомври
професорът е категоричен – формулата със сигурност трябва да включва очакваната първа политическа сила ГЕРБ-СДС, ППДБ, които обаче може и да не са втори, както и ДПС.
“ДПС има само едно – това около Делян Пеевски. Тези, които направиха “Алианс за права и свободи” (Ахмед Доган и хората около него – бел. ред.) фактически се самоизключиха”, добави експертът.
МС обеща
Машините за гласуване все пак остават в склада си, частен
Има вариант по казуса със съхраняването на машините за гласуване, които към момента са в склад на частна фирма, стана ясно от съобщение на Министерски съвет. В понеделник по искане на ЦИК кабинетът предстои да приеме решение, въз основа на което ще бъде обезпечено наемането на помещения за съхранението на устройствата, което да гарантира “спокойното протичане” на изборите.
“Компанията, която съхранява машините, я избрахме през 2019 г., когато имахме задължение да осигурим и склада за съхранение. Но от 2021 г. ЦИК плаща за съхранението.
Имахме подобен казус като сегашния за няколко месеца през 2021 г., когато имаше спор между ЦИК и МС кой да плаща наема, затова тогава с идеята да има спокойно провеждане на изборите, “Сиела” прие за 7 месеца да плаща наема. Сегашният казус е на само подобен, а е абсолютно същият”, внесе яснота собственикът на “Сиела норма” Веселин Тодоров, чиято фирма преди години предостави на държавата машините за гласуване.
Между “Сиела” и ЦИК преди дни също имаше разногласия, като фирмата поиска с близо 1 милион повече от първоначално обявената сума в поръчката за инсталирането и поддръжката на машините. В крайна сметка обаче двете страни са си стиснали ръцете за увеличение малко над 70 000 лв.
“Цената, на която се съгласихме, е с над 90 000 лева по-ниска от последните подобни избори – които бяха проведени през април 2023 г. Т. е даже има дефлация”, подчерта Тодоров.
