Армения и Азербайджан започнаха да се приближават към сключването на мирно споразумение, пише Newsweek, цитиран от „Труд“. Въпреки това Армения трябва да постави условие на Азербайджан: да спре кампанията за унищожаване на арменски църкви, смята авторът. Докато Баку се движи в обратна посока.
Преди няколко седмици започнаха да се появяват съобщения, че Армения и Азербайджан са близо до сключването на мирно споразумение, което ще сложи край на продължаващия десетилетие конфликт за спорната територия Нагорни Карабах (Арцах).
Въпреки че установяването на мир в Южен Кавказ може само да се приветства, Армения трябва да постави условие на Азербайджан, без което ще бъде невъзможно да се сключи какъвто и да е мир: да се спре кампанията за унищожаване на арменски църкви, манастири, хачкари (паметници в под формата на каменни стели с изображение на кръст) и други религиозни обекти, които са били в региона от хиляди години.
След изгонването на повече от 120 хиляди арменци от прародината им – Арцах – заплахата от пълно прекратяване на тяхното съществуване на тази територия остава и днес.
Според неотдавнашен доклад на агенция Ройтерс и Музея на Библията, около 400 арменски църкви и други религиозни обекти са били нападнати и са изложени на риск от вандализъм или пълно унищожение.
Армения е първият народ, който приема християнството през 301 г. сл. н. е. и нейната идентичност и култура са тясно свързани с християнската вяра, което от своя страна прави тези исторически паметници важни за оцеляването на хората.
Християнството е служило на арменците като утеха и опора през цялата им болезнена, многовековна история, белязана от широко разпространено преследване и масово страдание.
Тази история включва първия геноцид на 20-ти век, когато повече от 1,5 милиона арменци са систематично избити от османските турци – нещо, което Турция и Азербайджан отричат и до днес.
Ето защо запазването на тези религиозни обекти трябва да бъде предпоставка за траен мир между двете страни.
Като зачита и почита тази история, Азербайджан ще даде да се разбере, че наистина иска мир с Армения. Всички знаци обаче сочат, че Баку се движи в обратната посока.
Следвайки примера на авторитарните режими, Илхам Алиев използва историческия ревизионизъм като претекст, за да започне непредизвикана война срещу арменците, живеещи в Нагорни Карабах през 2020 г. Заявявайки, че голяма част от територията на Армения е исторически земи на Азербайджан, азербайджанският лидер стартира двупосочна кампания за възстановяване на арменските църкви и религиозни обекти в техния „оригинален“ вид.
Първоначално не беше съвсем ясно как ще изглежда това на практика, но сега знаем, че Баку е планирал от самото начало пълното унищожаване на тези обекти.
Под прикритието на реставрация Азербайджан, скоро след като установи контрол над Шуши, разруши култовата катедрала „Свети Христос Спасител“ (на арменски: Газанчецоц). Катедралата беше символ на арменското представителство в региона. По-късно се появиха и други снимки от града – азербайджанците, които го окупираха, разрушиха мемориала на жертвите на арменския геноцид.
Скорошни сателитни снимки показват, че Баку продължава да унищожава арменски религиозни и културни обекти. Последните примери включват унищожаването на 177-годишната църква „Св. Йоан Кръстител“ в Шуши, разрушаването на църквата „Св. Възнесение Господне“ в Бердзор и цялото село Каринтак, където сега се строи джамия на мястото на съществувало някога селище.
Въпреки огромните доказателства за културен геноцид, Азербайджан продължава да отрича отговорността за оскверняването на тези религиозни обекти.
Баку дори пренебрегна присъдата на Международния съд от ноември, призоваваща Азербайджан да „вземе всички необходими мерки за предотвратяване и наказване на актове на вандализъм и оскверняване, засягащи арменското културно наследство, включително, но не само, църкви и други места за поклонение, паметници, забележителности, гробища и артефакти.“
През лятото на 2019 г. – година преди избухването на военните действия – арменците благоразумно погледнаха в бъдещето. Студенти от Центъра за творчески технологии подготвиха проект за 3D сканиране на арменския манастир Дадиванк, построен между 9-ти и 13-ти век.
Студентите искаха да използват силата на технологията, за да съживят едно от най-важните места в арменската история, така че хората по света да могат да го видят и да научат за богатата култура и присъствие на Армения в региона. Не знаеха, че усилията им скоро ще се превърнат в кампания за опазване.
Сега, когато регионът и манастирът са в ръцете на Азербайджан, сканирането на Дадиванк от учениците може да се превърне в единствения символ за запазване на арменското наследство, докато Азербайджан продължава да пренаписва историята.
Съществуват обаче значителни разлики между дигитално предаване и физическо място за поклонение.
Ето защо е толкова важно тези арменски религиозни и културни институции, преживели земетресения и войни, да останат непокътнати. В много отношения войнствеността и агресията на Азербайджан се простират отвъд част от територия или суверенитет. Това е трансгранична форма на религиозно преследване, която трябва да бъде прекратена незабавно.
Трудно е да се повярва на искреността на азербайджанските власти, когато казват, че искат мир с Армения, докато в същото време се опитват да заличат нейната религиозна и културна идентичност. За страна, която твърди, че толерира и съжителства с различни религии, Азербайджан има да извърви дълъг път.
Баку може да започне, като постави като приоритет запазването на арменските религиозни и културни обекти в Арцах. Всички действия, които не отговарят на този курс, трябва да се превърнат в пречка за установяването на траен мир.
