Днес Европейският съюз (ЕС) ще направи следващата решаваща стъпка към въвеждането на цифрова версия на еврото – спорен проект, който е обект на атаки от страна на обществеността, политиците и банките още преди да е създаден.
От Китай до Съединените щати, от Ямайка до Япония, десетки централни банки по света проучват или вече са въвели цифрови валути, тъй като електронните плащания доминират в начина, по който хората харчат парите си, а използването на пари в брой намалява.
Движението за създаване на цифрова версия на единната валута започна през 2020 г., когато президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард предложи идеята и базираният във Франкфурт орган започна публични консултации.
Ентусиастите, подкрепящи цифровото евро твърдят, че то ще допълни парите в брой и ще гарантира, че ЕЦБ няма да остави празнина, която може да бъде запълнена от частни, обикновено неевропейски, играчи и други централни банки.
Критиците поставят под въпрос необходимостта от цифрово евро, а банките предупреждават за големи рискове, докато собствено проучване на ЕЦБ установи, че обществеността е загрижена за неприкосновеността на плащанията.
„Ако с цифровото евро просто дублираме съществуващата платежна инфраструктура, това не е достатъчно добра икономическа обосновка. Засега цифровото евро изглежда като решение, което търси проблем„, заяви пред АФП германският евродепутат Маркус Фербер.
Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, ще публикува по-късно днес предложение, което ще бъде правната основа, върху която ЕЦБ ще може да стартира цифровото евро.
Окончателният закон трябва да бъде подкрепен от 27-те държави членки на ЕС и от Европейския парламент.
ЕЦБ трябва да даде официална зелена светлина на цифровото евро през октомври, като очакванията са то да бъде достъпно след 2027 г.
В проектопредложението, с което се запозна АФП, Комисията отбелязва, че „дългосрочните ползи от цифровото евро… надвишават свързаните с него разходи“, и предупреждава, че „разходите в случай на бездействие могат да бъдат много големи“.
Валутата ще бъде достъпна за физически лица, живеещи в еврозоната, и за нейните гости.
През март по време на дискусия Лагард заяви, че цифровата валута е важна за устойчивостта и за „запазване на европейската платежна автономия“.
Много от средствата за разплащане „не са непременно европейски“, отбеляза тя и добави, че е „много нездравословно да се разчита на един-единствен източник на плащане“.
Понастоящем американските гиганти Visa и Mastercard доминират на световния пазар на картови плащания.
Други експерти твърдят, че плановете на ЕС вещаят проблеми, особено за банките.
През март Европейската банкова федерация (ЕБФ) предупреди за „значителен риск за банките“ поради възможността за масово източване на банкови сметки, тъй като клиентите биха могли да държат средствата си в цифрови сметки и портфейли в евро, отдалечавайки ги от балансите на банките.
Проектопредложението включва разпоредба, която ще ограничи размера на парите, които хората могат да държат в цифрови евро – служители на ЕЦБ предложиха таван от 3000 евро (3300 долара).
Комисията заяви, че цифровата валута ще получи статут на „законно платежно средство“, което означава, че трябва да бъде приемана като платежно средство.
Според проектопредложението ще има изключения, включително за малки предприятия, които не приемат никаква форма на цифрово плащане.
