Когато нещо в държавата не се случи според интереса на т.нар. „демократична общност“ неминуемо започва отчаян рекет или най-малко тих саботаж.
Първо институционален (когато е възможно) – сърдене, цупене, тропане, отказ от влизане в пленарна зала, което апропо доведе до абсурда в Народното събрание да заседават опозиционни парламентарни групи в компанията на депутатите от ГЕРБ, които подкрепят кабинета, но (почти) не участват в него.
Поводът – старт на процедури по избор на нови ръководители в БНБ, Сметната палата и Здравната каса, както и решението на Прокурорска колегия за временното назначение на Борислав Сарафов за главен прокурор. Христо Иванов и Кирил Петков имат странно усещане за върховенство на правото – хем искат да го налагат, хем недоволстват, че ВСС си изпълнил задължението и излъчило административен ръководител на обвинителите, защото така пише в законите и Конституцията.
Второ – уличен натиск под формата на превърналите се в обичаен декор и дори туристическа атракция ежегодни протести на столичната либерална група, която по едно и също време (около Еньовден) започва да се събира на жълтите павета (не по поляните) с искания, често неясни, за такава или онакава власт. Днес трябва да има протест срещу избирането на Сарафов, който всъщност ще е протест срещу властта? Кой управлява? Не управлява ли ПП и ДБ? Христо Иванов атакува Румен Радев, защото адвокатствал на и.ф. обвинител №1.
Странно и невярно, защото нито Сарафов има нужда от защитник, нито е работа на партийния лидер да кадрува по върховете на прокуратурата. Както написа читател във форума на „Дневник“ – „Направете най-накрая Христо Иванов главен прокурор, че да миряса“. Да, ама не! Това й е хубавото на демокрацията, че властта се определя от народа. А, ако на някого не му харесва това, то е свободен да се оттегли от властта. И понеже няма как да го постигнат, ПП-ДБ и присъдружните им кръгове градят паралелна реалност.
Това ще се случи и днес, вероятно и по-нататък. Всичко протича в синхрон с масовото наводняване на медийния мейнстрийм от страна на Съюза на съдиите в България (ССБ) – маргинална неправителствена организация, в която членуват под 10% от хората в черни тоги в страната. Казано по друг начин – ако от всеки 11 български съдии само един е член на ССБ, то ефирът заблуждава зрителя, че те говорят от името на всички. Нещо, което прави и правосъдният министър Атанас Славов (излъчен от бойкотиращите парламента и ония, дето търкат паветата).
В качеството си на председателстващ по право Пленума на ВСС той обясни на кадровиците, че са длъжни при решението си да вземат под внимание писмо на ССБ, защото това, забележете, не били някакви активисти, не са политическа група, а съдии.
Ами грешката е вярна, дами и господа. В старанието си да изпълни политическата поръчка, с която е изстрелян на поста в правосъдното ведомство, министър Славов на принципа гузен негонен бяга де факто призна – ССБ наистина са активисти, част от стройна организация с представители както в парламента, така и на протестите пред Съдебната палата.
Тяхна цел е превземането първо на прокуратурата, а впоследствие и овладяването на съдебната система в цялост. За целта се провеждат едно след друго хибридни мероприятия на конвейер – парламентарни бойкоти, улични протести, нескончаеми интервюта в изцяло обслужващите властта на ПП-ДБ проправителствени големи телевизии.
Пребройте само колко пъти в последните дни от екрана на БТВ, Нова тв и БНТ ни заливаше менторският и назидателен тон на ССБ. Чухте ли друга гледна точка? Не, но от сервилните водещи се разбра, че това били съдиите в България.
Само че миналата година се проведе избор за излъчване на членове на ВСС от професионална квота. От шестимата избрани съдии в пряко гласуване нито един не бе представител на окупиралите ефира еСеСБейци. Значи техните колеги не ги подкрепят, не желаят те да ги представляват в правителството на съдебната власт, но са принудени от журналистите да приемат, че тези хора говорят и от тяхно име.
Защото според „пленените медии“ ССБ били СЪДИИТЕ! Точно, както в четвъртък каза и правосъдният министър Атанас Славов, подобно е мнението и на протестиращите пред Съдебната палата проправителствени демонстранти – така ще ви кажат и големите подкрепящи властта телевизии. Разбира се тази опорка се развива и от управляващите парламентарна група на ПП-ДБ.
Паралелна реалност, но не от 1984-а, а в 2023 г. И не по Оруел, а с други сценаристи. От нас обаче зависи дали ще бъдем пионки в техния сценарий.
